Една вечер, в която сърцата биеха в един ритъм… Вечер, в която надеждата имаше глас, лице и топлина.
На 17 май Културен център „Жул Паскин“ се изпълни с доброта и съпричастност – всички обединени в подкрепа на Лъчезар Ваньов Любенов. Концертът, организиран от Общински културен институт „Дунав“, се превърна в светлина в тъмнината и вяра, че чудесата се случват, когато сме заедно.
С вълнение и благодарност Юлияна Димитрова напомни за „бялата лястовица“ от Йовков – онази крехка надежда, която всички търсим, но най-вече – която трябва да пазим жива. Защото тя идва… когато не спираме да вярваме. Към нея се присъедини и Лора Асенова – ръководител на Вокалната школа по народно пеене към ОКИ „Дунав“, която също поздрави публиката и подчерта, че именно музиката и танцът – тогава и сега – са силата, която обединява българския дух.
Сцената оживя – гласове се извисиха, стъпки затуптяха, а емоцията се разля като топлина в душите. Всеки тон, всяко движение носеше не просто изкуство, а обич.
А в края на събитието едни малки сладки изделия, приготвени с грижа от родителите, се превърнаха в символ на нещо много по-голямо – на споделеност, на човечност, на протегната ръка. Сладост, която не остава само на вкус, а се превръща в надежда.
Защото когато сме заедно, можем да бъдем нечия бяла лястовица.
Благодарим на всички, които повярваха.